Андре Вияш-Боаш и проблемите на Челси

Невероятно, но Челси всъщност бележи прогрес при Андре Вияш-Боаш!

            Пламен Аврамов

            Вече дълго време се говори за проблемите на Челси и неспособността на мениджърът, Андре Вияш-Боаш, да ги разреши. От началото на годината се питам защо никой никъде не е написал текст за проблемите на „Стамфорд Бридж”, а само бива посочен португалският мениджър и нарочен за всички беди в лагера на „сините”. Дълго размишлявах и достигнах до извода, че няма нищо ново за Челси, защото няма нищо ново в Челси. Дълго време говорим как нивото на играчите е спаднало при АВБ, но истината е различна. Проблемите далеч не са нови и причинени от мениджъра. Дори напротив, Андре Вияш-Боаш бележи частичен прогрес и разрешава наследените от Карло Анчелоти проблеми и каши.

            Проблемите оставени от Анчелоти

            Да, италиянецът спечели дубъл през първия си сезон и завърши на второ място, след рекордьорът Ман Ю, през втория. Не лоши резултати, но погледнато в детайли, ето какво Карло Анчелоти остави на наследника си:

1)      Един от големите проблеми беше, че отборът бе изморен твърде рано през сезона.

2)      Несигурна и непостоянна централна защита. На практика нямаше наличен постоянен и стабилен партньор на Джон Тери. Алекс започна да допуска спадове и загуби скорост, а Давид Луиз въпреки, че е много качествен, е твърде рисков и несигурен  на моменти, което му пречи да е постоянен. В моментите, в които трябва да покрие и зоната на крайният бранител той не може да се позиционира добре и на практика цялата дясна половина на защитата не съществува. Не са малко и случаите, в които Луиз покрива празно пространство, в което няма нито един противников играч и това дава числено предимство на противника срещу Тери. Бранислав Иванович бе най-добрият избор за партньор на Тери, но за съжаление е необходимо той да играе като десен бек.

3)      Това ме води към следващият проблем. Твърде слаби крайни защитници. Нито Босингва, нито Ферейра, нито Коул могат да изпълняват добре  функциите си. Това до някъде е очаквано от Ферейра и Босингва, но през втория сезон на Карло Анчелоти Ашли Коул също изпадна в несъстояние, което продължава и до днес.

4)      Твърде нестабилен и непостоянен дефанзивен халф в лицето на Микел. Есиен понякога бе връщан там, но това не можеше да бъде постоянно решение поради следващият проблем..

5)      Полузащитникът правещ връзката между дефанзивния и атакуващия (разиграващ) халфове бе един от най-големите проблеми през целия втори сезон на Анчелоти. Рамиреш бе закупен, но той изигра изключително слаб сезон и се наложи Есиен да играе там постоянно.

6)      Атакуващият халф в лицето на Лампард бе също огромен проблем през целия сезон. Изключително слаб сезон на Франки за стандартите поставени от самият него.

7)      Твърде малка ефективност на крилата. Нападателите подпомагащи Дрогба или Торес по двата фланга не бяха замесени в достатъчен брой от отбелязаните голове. Освен това те не просто не изостряха играта, както се изисква от играчите на тази позиция, ами твърде често правеха точно противоположното- забавяха я.

8)      А последният проблем е самият Торес, който нито беше мотивиран, нито играеше добре, нито бележеше.

Това бяха наследените  проблеми, с които новият мениджър трябваше да се справя.

Андре Вияш-Боаш всъщност бележи прогрес. Ще разгледам изброените горе проблеми от как португалецът пое контрол над Челси:

1)      Проблемът с умората. Този проблем вече е несъществуващ. Андре Вияш-Боаш до този момент е направил средно по 2,3 промени в стартовите си състави във ВЛ. Карло Анчелоти в предишния си сезон едва достигна 1,9. Също така португалецът само 2 пъти не е използвал трите си смени. Няма база са сравнение с бившия мениджър.

2)      Нестабилната централна защита. Този проблем остава до този момент. Луиз бележи напредък, но твърде малък. Иванович не може да играе там поради проблема с бековете, а Алекс бе изкаран от състава, защото няма желание да е част от него. Идва голямото НО. Вече е закупен Кейхил и би следвало това да сложи край на мъките.

3)      Слаби крайни защитници. Този проблем също остава. Не знам дали се задълбочава или започва да се набива на очи, но става твърде явен с всеки изминал мач. В дясно Иванович е възпрепятстван да играе поради контузия, а когато бе на разположение трябваше да играе до Тери поради контузии и наказания на съотборници. Сега за този пост Давид Луиз също може да е опция, при това много добра. Поглеждайки към ляво, то спокойно мога да кажа, че Ашли Коул е най-слабият ляв бек в Премиършип този сезон. Ужасно позициониране и никаква мисъл. Подхожда в ситуациите все едно има бързината от 3 години и увисва. По незнайни причини той също така често остава в страни и зад нападателя.
Всичките тези проблеми с крайните защитници причиняват сътресения в защита, защото ако си направите труда да изгледате обстойно всички голове допуснати от Челси през този сезон, както аз направих, ще забележите, че в над 70% от головете защитата е пробита, защото централният защитник е изваден от зоната си поради слаба игра на бека. Това води и до пробойни през центъра. Добавяйки и не малкото вратарски грешки цифрата е плашеща.

4)      Проблемът с дефанзивния халф. При липсата на Есиен, Оби-Микел бе единствения избор в началото на сезона. Дълго време говорихме за изтеглената на пред защита на Боаш. Проблемите не идваха от позиционирането на защитата, а на опорния халф пред нея. Нигериецът, както и предният сезон, така и този не съумява да се придвижва добре по терена и някъде остава дупка. Ако подсигури защитата в предни позиции липсва човек, а ако се включи както го правеше този сезон остава дупка пред защитата и Челси често биват наказани.
Последва включване на Ромео и резултатът е впечатляващ. Отборът се движи добре по целия терен и защитата е по-добре подсигурена. Цифрите говорят сами. Ориол Ромео започна да играе от 13ти кръг, което означава, че можем да разделим сезона до момента приблизително на половина:

Сезон с Микел: 12 мача, 6 победи, 1 равенство, 4 загуби, 18 допуснати гола, 2 сухи мрежи.

Сезон с Ромео: 9 мача, 5 победи, 3 равенства, 1 загуба, 7 допуснати гола, 3 сухи мрежи.
Загубите са превърнати в равенства.

5)      Полузащитникът правещ връзката между дефанзивния и атакуващия халфове. Това е Рамиреш. Докато в предният сезон той не направи нищо и се налагаше Есиен да играе на този пост, то сега Рамиреш е невероятен. По мое мнение най-силния халф в Челси този сезон. А ето и цифрите:
Рамиреш през целия изминал сезон при Анчелоти има 2 гола и 0 асистенции.
Рамиреш за половината сезон при АВБ има 4 гола и 1 асистенция във ВЛ. Но най-осезаемата промяна е в играта му, а не в тази статистика. Той е бърз, прави пробиви, отнема топки, успява да подаде достатъчно бързо и точно.

6)      Слаб атакуващ халф. Позицията на така нареченият плеймейкър продължава да бъде дупка в отбора. Няма човек, който да влияе на темпото на останалите, а не да се влияе по тяхното. Нито Лампард, нито Раул Мейрелеш се справят със задачата. Но представянето на Лампард бележи напредък от изминалия сезон. Статистика:
За целият втори сезон на Анчелоти Лампард има 10 гола и 4 асистенции, което означава, че е пряко отговорен за 14 гола. В момента англичанинът има 8 гола и 4 асистенции във ВЛ = 12 гола при това само за 21 мача. Трябва да се отбележи факта, че той често излиза извън състава.
Да, подобрение, но не достатъчно. Той все още не може да влияе на темпото на отбора, а се влияе по него.

7)      Твърде малката ефективност по крилата. Разликата е огромна. За целият изминал сезон крилата са пряко отговорни (голове и асистенции) за 45 гола. До този момент само цифрата е 35, като водещият гол майстор е дясно крило. Но ако оставим цифрите на страна и се фокусираме върху играта ще забележим, че има скорост, острота и непредвидимост. Нещо липсващо при Анчелоти дори в шампионския сезон.

8)      Проблемът „Торес”. Вече се вижда желание, хъс за игра у испанецът, но головете все още липсват. Има повече голове от колкото при Карло Анчелоти, но твърде недостатъчно.

А ето и статистика, която се потрудих да събера в подкрепа на твърденията, които изказах в първите редове на този текст.
Последните 21 мача на Челси с Карло Анчелоти: 12п, 4р, 5з, 38-21 г-р, 7 с. мрежи, 40 т.
Първите 21 мача с АВБ: 12п, 4р, 5з, 40-25 г-р, 5 с. Мрежи, 40т.
Ето и нещо друго интересно. След изиграването на 21 мача в предишния сезон тимът на Карло Анчелоти заема 4та позиция с точков актив 38. Като сравнение сега с АВБ, Челси отново заема 4та позиция, но точките са 40.

От всичко това става ясно, че проблемите не са се появили с идването на новия мениджър, а дори напротив- те започват бавно да изчезват, а нови не се появяват. До този момент АВБ е намерил трайно решение на проблемите с дефанзивният и стоящия пред него полузащитник, крилата и използването на достатъчна група играчи за да не се измори бързо състава. Това  са 4 от 8, както и представянето на Франки Лампард. Трансферът на Кейхил вече е факт и това е потенциално решение на проблема с партньора на капитана. Това може да доведе до изместване на Луиз в дясно, което ще стабилизира нещата с крайните защитници. Върху формата на Торес се работи и има макар и минимален прогрес.

Точно поради всичко това намирам твърденията на 90% от футболната общност, че Андре Вияш-Боаш причинява големи проблеми в Челси за нереални и не добре обмислени. Сега в Челси протича много важен и бавен процес, който задължително трябва да бъде завършен от човека, който го е започнал- АВБ. След завършването му Челси ще е невероятно силен отбор с ясна стратегия и посока на вървене. Бъде ли уволнен Боаш, то ще се намери временно решение, което ще даде резултати, но няма да мине дълго преди отново да се изпадне в безтегловност.

*Информация:
www.myfootballfacts.com , www.teamtalk.com , www.winner.bg , www.soccerbase.com , www.premierleague.com , www.resultsfromfootball.com , www.google.com