No guts- no greatness

Не възнамерявах да пиша много за спорт тук. Това или е изключение или е началото на редовното ми коментиране на спортни събития, от които съм заинтересуван.

            Пламен Аврамов

Бях решил да не пиша повече текстове от този калибър, но явно футбола си е футбол и веднъж свикнал не мога да се откажа. След снощния мач прочетах поне  петдесет мнения за това колко бил къс състава на Челси, колко зле се отразявала липсата на основни играчи. Да, това е така, но причината не е всъщност в бройката на играчите или в техните качества. Проблемът стои на пейката.

            4-3-3?

            Не е правилно да се  казва следното, но то е реалност. Работеща добре схемата 4-3-3 е най-силната в съвременния футбол. Работеща добре! Това е схема с 2 опорни халфа пред защитата за по-лесно отнемане на топката. Един централен нападател, който физически да тормози защитата и да играе с гръб към вратата. Един атакуващ халф, който в самия момент на отнемане на топката да я достави в предни позиции, където освен нападателят са и двете бързи крила. Има различни формации, но това е основата.

            Какво има в Челси днес?

            Определено има играчи за да се играе тази схема. Аз обаче нито веднъж не съм ги видял на терена заедно. Къде са бързите крила? Анелка ли би трябвало да е такъв? Малуда от ляво се справя, когато нещата в средата се навързват. Въпреки головете му, присъствието на Анелка повече пречи, от колкото помага, когато е на крилото. Също така централния нападател в лицето на Дрогба рядко бива виждан да навлиза през центъра. Наистина е хубаво да се движи, ако освобождава пространство за атакуващия халф от триъгълника в средата. Нещата се вързваха въпреки неточностите в схемата поради факта, че Лампард наистина внася много класа в разиграването. Просто с него на терена топката се движи винаги в правилната посока и то мигновенно след като бива отнета. Единствено Лампард крепи това недъго 4-3-3 на Карлето, което спечели и титлата на отбора. Извода от тук е ясен, че именно класата на Лампард осигурява на това 4-3-3 да функционира въпреки проблемите.

            Къс състав?

            Сега на темата, която ме подтикна да напиша този текст. ‘Пейката е къса’ казвате всички. Аз не съм съгласен. Аз мисля, че Челси има играчите да стане отново шампион и да не допуска такива резили. Друг е проблема според мен, но до него ще стигна след малко. Първо е нужно да се опровергае теорията, че състава е прекалено къс. Вчера отсъстваха Тери, Алекс, Есиен и Лампард. Случвало се е тримата да отсъстват и състава се е справял без особени проблеми. Защитници(4): Иванович, Коул, Ферейра, Босингва, Тери, Алекс, Брума, Аанхолт, Жирков. Вътрешни халфове(3): Лампард, Микел, Есиен, Бенаюн, Мъкийкрън, (Жирков). Нападатели(3) Калу, Малуда, Какута, Стъридж, Дрогба и Анелка. Перфектна бройка играчи за схема 4-3-3. Какво тогава липсваше вчера?

           Guts

            Първата дума, която ми изкочи бе тази. Нищо чудно, че отговорът ми изгочи в главата на английски. Тази дума е съвкупност от смелост, кураж, същина, издръжливост и всичко около един човек. Та точно това липсваше и то не на играчите. Защо трябваше да се запазва това 4-3-3 при положение, че не бяха пуснати играчите нужни за неговото изпълнение? Няма го Лампард да компенсира липсата на бързо крило с подаванията си. Ами защо не бе пуснато такова? Един човек може да изнася топката бързо освен Лампард- Джошуа. Защо не беше на терена тогава? Не, че състава е къс. Половината го няма. Затова няма от къде да дойде разнообразие в средата. Защото всичко възможно трябва да започне мача.

            Трябва да имаш План Б за всеки един мач. Дори това означава да не излезеш с План А за сезона. Просто трябва да направиш така, че във всеки мач въпреки проблемите да си оставиш вратичка. Малко са вътрешните халфове? Ами избери подредба с по-малко такива. Едно класическо 4-4-2 с два вътрешни халфа щеше да обогати скамейката. Микел е единия халф, а другия може да е Мъкийкрън. По крилата Малуда и Стъридж, в нападение Дрогба и Анелка щом обезателно трябва да са заедно. Така дори да не тръгнат както трябва нещата, винаги можеш да смениш изцяло вътрешните халфове примерно- Рамиреш и Жирков. На пейката остават още Калу и Какута. Както и да се върти това дава по 2 опции във всяка една линия. Да не говорим, че това намаляване на броя вътрешни халфове може да позволи на Микел да играе централен защитник, а не заблудения в тази зона Ферейра. Говорейки за защитата. Ясно, е че когато Тери и Алекс са здрави са неизменими. Защо обаче, когато и двамата ги няма трябва да влезе човек, който не е централен защитник? Защо до Иванович не застане Брума, който е централен защитник? Отново отговарям- Guts! Това е един вариянт, който Фърги или Моуриньо никога няма да подминат. Никой не казва, че ще проработи. Работата е там, че един такъв тактически ход те превръща от състав без опции, в неизчерпаем от опции такъв.

            Извод

            Глупости са приказките за късия състав на Челси. Съставът е перфектен. Съставът може да стане шампион без да му мигне окото. Няма го човекът, който да предотврати това мигане. Карло Анчелоти няма смелост да опита нещо ново и да разчупи състава. Карло Анчелоти се справи по-добре, когато състава не бе точно по неговите виждания, от колкото сега, когато е. И най-важното, Карлето е един страхливец, който предпочита да загуби с израза ‘Изкарах всичко най-добро на терена, но не се получи’. Да, наистина ги изкара. Обаче Карло Анчелоти праща прианисти да свирят на цигулка. ‘Шампионската лига е турнир на малките детайли’ казва Моуриньо. Е, това е толкова голям детайл, че дори маратон не можеш да спечелиш без него. Карло спечели моето доверие, но за доста кратко го изгуби. Четири думи за Карло:
No guts- no greatness. (Без кураж няма величие)